Паметник на Комунарите
Пловдив, център, пред сградата на Общината, 1970 г.
Паметник на пловдивската комуна, или за кратко паметник на Комунарите, е поставен пред сградата на общината през 1970 година във връзка с 50 годишнината от тяхното кратко управление на града – период от три месеца, между декември 1919 г. и март 1920 г. Проектът за паметника минава през няколко идейни фази и комисии до пълното одобрение на крайния вариант.
Композицията представлява монументална многофигурална скулптура, развита във фронтално-триъгълна форма. Централната фигура е съпроводена на заден план от други две фигури, двустранно разположени в низходяща позиция и създаващи постъпателно движение нагоре. Геометрични пластики, ориентирани в същата посока, дават завършеност на монумента. Скулптурната композиция “Комунарите” онагледява високата пластична култура на автора. Това произведение е пример за вече оформените и характерни стилови белези на Виктор Тодоров.
Важно достойнство на тази монументална творба е и нейната монолитност. Изваяна е от цял блок врачански камък и с приблизителни размери от 4 м х 2 м. Не са много случаите в тогавашната практика паметниците да се изработват от цели блокове – както от трудността да се подготви и обработи монолитен блок с такива размери, така и заради транспорта и монтажа. Спомням си, че когато баща ми работеше по този проект, майка ми се беше притеснила сериозно – баща ми отсъстваше по цели седмици, връщаше се почернял от каменоделната и с купища мръсни дрехи. Той работеше по детайлировката на паметника, а колектив от каменоделци осъществяваха грубата работа.
През 1996 година “Комунарите” е демонтиран и изнесен в неясна посока, към периферията на града. Премахването на “Комунарите” е спорен въпрос. В няколко периодични издания се появяват неясноти около въпроса какво точно представлява и символизира монументът. Определено той не е партизански паметник. Разбира се, партийната идеология през 1970 година намира повод за гордост и търси наследственост чрез почитането на реално избрани техни представители на общинско ниво 50 години по-рано. За краткото тримесечно управление тогава на кмета Никола Гълъбов са извършени редица социални дейности: здравеопазване, жилищна политика, подпомагане на семейства на бежанци. Но са предприети и чисто популистки действия, като раздаването на 1 милион лева на стачкуващите железничари. Както винаги историята е многопластова.
“Паметникът на Комунарите не беше подчертано партиен паметник. В него имаше някаква романтика като излъчване. Самият Виктор беше романтик.” – Иван Тотев, скулптор, ученик на Виктор Тодоров. Станев, Стефан. Имена от града на художниците 3. Пловдив, Стови, 2014, с.36
Открихме паметника, и то по абсолютна случайност, в един двор на фирма за мрамор на улица “Рогошко шосе”. Нямахме достъп. Паметникът е оставен до оградата и става ясно, че не е сложен там по предназначение. Не е ясно защо и как се е озовал точно там. Предприехме мерки да променим съдбата на тази монументална скулптура и тя да бъде изложена на по-подходящо място и с публичен достъп.
Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:
