Мароко
През 1974 година Теменуга Тодорова подписва договор с “Техноимпекс” и заминава на работа като преподавател, специалист-инженер, в кралство Мароко. С нея е и четиригодишният втори син в семейството – Ясен Тодоров, роден през 1970 година. Виктор Тодоров неколкократно пребивава при тях за дълги периоди от време в периода 1975 до 1980 година.
В Мароко той подготвя и реализира няколко изложби живопис с марокански мотиви – предимно пейзажи. В една от изложбите Виктор експонира и голямоформатни фотоси на най-значимите си скулптурни творби и паметници към онзи момент. Мароканската публика първоначално задава въпрос дали авторът е фотограф, а впоследствие всички са шокирани, когато разбират, че това са негови творби. Изложбите преминават при голям успех и интерес – почти всичко е откупено и дори получава серия от поръчки от местни клиенти. Отзивите в пресата и периодичните издания са много ласкави.
Мароканският период на Виктор Тодоров доказва за пореден път, че изкуството му, включително и монументалното такова, не е конюнктурно, а общочовешко и притежава световни качества. Поради големия интерес, след завръщането си в България Виктор създава серия от картини по впечатления от Мароко и ги излага неколкократно.
