Ловни страсти

By In 2000-те, 80-те, 90-те, Биография

Ловни страсти

Виктор Тодоров е страстен ловец и това негово увлечение го съпътства през целия му житейски и творчески път. По лова го запалва Ангел Томов, който му преподава в кръжока “Репин” – той често го кани на своите ловджийски излети. Малко хора знаят, че по време на лов Виктор носи набор от скицници и пастели – запечатва ескизно впечатляващи пейзажи, които по-късно реализира на платно. Ранните сутрешни часове на ловния излет предполагат интересни природни сюжети, които не се наблюдават през другите части на деня.

Баща ми поддържаше ловджийското си хоби с неутолима страст. Излезе му име на прочут готвач на дивеч – и не без основание. Пъдпъдъци, яребици, фазани, зайци, сърни, глигани – трудно е да опиша достойнствата на неговите умения. Имало е месеци, в които вкъщи се ядеше само месо от дивеч. Често канеше в ателието в село Марково компании, които да споделят трапезата – и похвалите не стихваха.

Аз бях въвлечен от малък в целия процес. Баща ми се беше оборудвал с всевъзможни пособия и материали за изработка на ловджийски патрони и поддръжка на ловно оръжие. Подготовката за всеки излет ставаше няколко дни по-рано. Спрямо сезона и вида дивеч се подготвяше различен номер ловни сачми. Имаше специална везна за грамажа на сачмите, друг уред за грамажа на барута, специални тапи за разделяне на съставките, уред за поставяне на капси и за избиване на отработените – картонените гилзи бяха толкова здрави, че се използваха многократно. Всеки готов патрон се надписваше с кой номер сачми е. Всичкото това го вършех аз, той само надзираваше и контролираше дали процесът е наред. Мое задължение беше също почистването и смазването на ловното оръжие. Често излизахме на излет по баирите над Марково – тогава нашите къщи бяха последни и всичко нагоре беше пусто. Носехме обикновено един по-голям картон и баща ми изпробваше на какво разстояние как се разпръскват сачмите.

През годините през къщата ни минаха и много ловни кучета. Баща ми без ловно куче никога не е оставал. От ранното си детство помня, че всеки път, като се връщаше от София, минаваше през развъдника на Гара Искър и си избираше ловно куче, което живееше известно време в апартамента, докато свикне с новия стопанин. Веднъж бях намерил една гугутка със счупено крило и я гледах в един кашон у нас. Баща ми донесе поредното куче от кучкарника и го държахме в банята. Един ден, като се върнах от училище, заварих стаята опустошена, явно от някаква бясна гонитба, а гугутката бе завряна между пречките на радиатора, проскубана до неузнаваемост, но все пак жива. Разбира се, последва свада между майка ми и баща ми, но в крайна сметка всичко завърши благополучно.

Баща ми често обичаше да цитира една от многото мъдрости на Конфуций: “Ако искаш да си щастлив за един ден, се напий. Ако искаш да си щастлив за един месец, се ожени. Ако искаш да си щастлив цял живот, стани ловец.” Той много държеше да унаследя това негово увлечение, но мен ме отвя друг вятър.


“Ще ви разкажа една ловна история. Отиваме в бараката на Виктор (в местността Студенец, над хижа Здравец) на пусия за лисици. Естествено, взехме много ядене, пиене и една кокошка, която вързахме за един храст до бараката. На стената имаше специален отвор за ловна пушка и зачакахме. Междувременно почерпката ни си вървеше добре. Мина доста време и се стъмни. Виктор заспа и много хъркаше, аз все още бях в добра форма и дебнех. По едно време видях, че дойде лисицата. Можех да я гръмна, беше на мушка, но в този момент реших да й подаря живота. Представих си с този гръм какво събуждане на Виктор щях да направя. Въобще, интересни ловни епизоди имаше.”

интервю с Александър Георгиев, януари 2023 г.


Ловните страсти на Виктор Тодоров са извор на много интересни случки, включително и откриването на изчезнал паметник (бюст) в гората.

“В село Марково, на мястото на сегашния параклис “Вси Светии”, имаше бронзов бюст на Филип Шабански (деец от национално-освободителните борби), доста голям и внушителен, а автор е Иван Топалов. Внезапно селото осъмва – бюстът го няма. Позната история от ония години (това се случва след 1989 година), но няма и никакви следи. След известно време нищонеподозиращият Виктор Тодоров, който ловува с група ловци из землището на село Марково, попада в някакви храсталаци на добре скрития и маскиран изчезнал бюст. Обаждат се на кмета и бюстът е възстановен – този път в градинката над читалището, вдясно.”

разговор с архитект Антоанета Топалова, дъщеря на скулптора Иван Топалов, април 2023 г.
, , ,