Висоти и Низини на Културата
Робърт Кох Парк, Лайпциг, Германия, 1985 г.
През 1985 година Виктор Тодоров е поканен за участие в международен пленер в Лайпциг, Германия. Това се явява трети международен скулптурен пленер в Лайпциг и е под мотото „Човек-природа-град-околна среда“. Пленерът е под артистичното ръководство на Otto Berndt Steffen. Мястото на провеждане е Агра – зона в южната част на Лайпциг с изложбен център, място за събития, търговски панаир, както и едноименния Агра парк с обща площ от 190 хектара. Участват художници от България, тогавашна Чехословакия, Полша, Румъния, Унгария и ГДР (бившата Източна Германия). Създадените скулптури са поставени и изложени в парк Robert-Koch в Лайпциг. (Линк към Wikipedia)
Към момента отделните скулптури от пленера нямат поставени отличителни знаци или табели, което прави определянето на тяхното авторство трудно или невъзможно. За щастие има запазена информация в книгата “Зеленината на Лайпциг, пътеводител за паркове и градини” от Петра Мевес и Петер Бенекен (Benecken, Peter; Mewes, Petra: Leipzigs Grün, Ein Park- und Gartenführer von Petra Mewes und Peter Benecken). Друг извор на информация е статия за пленера в Агра Парк в Leipziger Hefte, том 6, от 1985 г., но към момента на публикуването на този текст, ние нямаме достъп до нея.
Снимка на скулптурата на Виктор Тодоров “Висоти и Низини на Културата”, която е приложена тук, е от статия в Grün-AS 10/2008 (окръжно списание). Специално благодарим на отдел „Управление на зелените площи“ в Службата за градски зелени площи и води на град Лайпциг за оказаното съдействие при предоставянето на информация.
Скулптурната композиция при “Висоти и Низини на Културата” символизира “възхода и падението на културата” – това съвсем спокойно може да служи и за алтернативно заглавие на произведението от 1985 година в Лайпциг. Скулптурата, нагледно и с физическо присъствие и тежест, едновременно задава въпроси и критикува. От една страна тя обръща внимание към екзистенциалната тревога за смисъла и мястото на културата в контекста на човешката цивилизация, а от друга фокусира към конкретния исторически момент и място на създаване. Ние всички приемаме за даденост, че културата е надстройка и венец на живота и човешката дейност. Но дали всъщност е така? Отдаваме ли нужното внимание на произведенията на изкуството и културата, на техните автори и послания?
Чрез падналата от високо глава Виктор Тодоров показва както динамиката на обществените процеси, така и крехкостта, принизяването на културата до изходна позиция – долу, до нивото на лумпенизация, маргинализъм и посредственост. Камъкът под главата на скулптурата, служещ за подпора, която увеличава ъгъла, е своеобразно намигване от автора – въпреки всичко посоката на погледа трябва да остане вярна.
Информация за паметника вижте тук:
