Паметник на Йорданка Николова
Пловдив, кръстовището на бул. “Шести септември” и бул. “Васил Априлов”, 1982 г.
Паметникът на Йорданка Николова е открит през 1982 година, но работата по идейния проект започва няколко години по-рано. Вложен е трудът на голям колектив. Обсъждани са няколко варианта на композицията, докато изкристализира окончателното решение. Пространството пред тогавашния Битов комбинат, днес Областен съвет, е превърнато в голяма площадка – постамент за скулптурната композиция. На преден план е монументалната женска фигура на Йорданка Николова с височина около 4 метра и материал бронз. На заден план – 4 броя паралелепипеди от камък с пластика в предната им част, създаваща илюзия за развяващо се знаме – символизиращи бойните другари на Йорданка.
Паметникът е демонтиран през 90-те години и в момента на оригиналното място все още стои площадката – постамент. При демонтажа статуята на Йорданка Николова е преместена от художника Жорж Трак и известно време е съхранявана в двора на бившия “Комбинат за декоративно монументални изкуства (КДМИ)”. След това скулптурата отново е преместена от Жорж Трак и към момента се намира в негов частен имот, между Пловдив и Асеновград, където той планира създаването на тематичен парк за изкуство, излагащ и такива премахнати паметници от времето на социализма.
Свързахме се с Жорж Трак и посетихме сегашната локация на паметника.
“За мен винаги паметникът на Йорданка, който беше пред Областния съвет и представляваше една горда жена, повдигнала брадичка и гледаща напред в хоризонта, е бил изключително въздействащ. Виктор Тодоров е успял да втъче най-доброто от себе си и най-доброто от изкуството, което представлява. Предал е от една страна хем човешкия характер на жената като цяло, а от друга страна я е направил някак недостижима и над нещата. Личи си, в самото изграждане на монумента и цялостното излъчване, че поривът у него е бил много силен. Присъствието на Виктор в градската среда, било то паркова или архитектурна, е силно осезаемо.
Поради тази причина бях много силно наранен и го почувствах едва ли не физически, когато започна кампанията за премахване на паметника. Отново избликна типичният български нихилизъм. Ние не можем с толкова лека ръка да зачеркнем цял един период, сякаш не е съществувал в нашата история. И сякаш всъщност съществува само най-новата ни история. Принципът, от който ние изхождаме, е принципът на забравата. Подобно на липсата на обективна оценка за османското робство – дало отражение на целия средновековен свят – ние казваме: това е черен период. Не ни интересува този период от нашата история и го зачеркваме, без да го изследваме, без да го анализираме. По този начин отхвърляме всичко жизнеутвърждаващо, направено някога. По същия нихилистичен начин зачеркнахме и този почти 50-годишен период от нашата история. Отхвърлихме всичко, което можеше да се отхвърли.
Каквото и да си говорим за всички тези форми на изкуство през въпросния период, той беше изключително градивен и изключително ползотворен. През този период се направиха прекрасни и стойностни неща, които бяха отречени и унищожени. По този начин се създаде една безпаметност в българската култура и изкуство. Защото колкото и изкуството да е имало идеологически оттенък, дадени автори се докоснаха до общочовешки ценности и постигнаха надпартийно излъчване на своите творби. Това означава, че изкуството трябва да се пази, а не да се използва за политически цели.” – интервю с Жорж Трак, художник, скулптор, февруари 2023 г.
Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:
