Увод
Да пиша за баща ми, скулптора Виктор Тодоров, не беше лека задача. Емоциите и спомените са много. Трябваше да се настроя така, че да избегна прекалено личното и семейното в полза на фактите. Опитах се да пресъздам възможно най-обективно това, което си спомням, допълнено с целия обем външна информация, която беше събрана за живота и творчеството му. Да си призная, някои подробности, които изскочиха от документи, интервюта и снимки изненадаха и мен самия.
Понякога изпитвах неувереност да продължа. Сила ми даваше отговорността към поколенията – като син на баща си и като самият аз баща на двете ми деца, вече и като щастлив дядо на внук; и като художник, и като учител по изобразително изкуство. Намерих смисъл и в документалната стойност, опитах се да покажа, че зад толкова много създадено изкуство в близкото ни минало стои един от нас – човек, посветил живота си на творчеството.
Благодаря искрено за предоставената възможност работата и животът на баща ми Виктор Тодоров да излязат наяве, да са публично достъпни и полезни за всеки с интерес към изкуството и в частност към монументалната скулптура.
Явор Тодоров,
30 март 2023 година, град Пловдив
