Паметник в местността „Копривките“
Област Пловдив, южно от хижа Здравец, Родопите
Местността “Копривките” се намира близо до хижа Здравец в Родопите, на 1350 метра надморска височина. Работата по проекта започва в края на 60-те и продължава няколко години до началото на 70-те. Обширната поляна, планинската гледка и относителната близост до град Пловдив въвежда фолклорната употреба на определението “Малката Бузлуджа” за това място. Други използват по-директното и прозаично “Паметникът на Копривките”. Официалният повод за този монумент е отдаване на почит към загиналите партизани от бригада “Георги Димитров”.
Над 7-метровата статуя с постамента представя класически сюжет – жена с развети коси, държаща меч в ръката си. Тук авторът борави с интерпретация на установени и работещи модели в исторически план, които са недвусмислени и визуално носят подсъзнателно послание. Гордият поглед, отправен към вечността, косите, раздвижени от вятъра и мечът, готов за бой, ни напомнят образите на Темида и Жана д’Арк. Представянето на жената-герой, която е и въоръжена, е силна комбинация и носи въздействаща символика. Жената е войн, победител, водач и идеология. Тя носи правотата и силата. Пластичното решение на паметника на Копривките извежда на преден план моралната и духовна победа на загиналите. Съчетанието от природната гледка и ситуирането на монумента в релефа на средата прави въздействието на ансамбъла силно, завладяващо и емоционално.
Паметникът е изпълнен от врачански камък – материал, станал почти традиционен за монументалната българска скулптура от този период. Една от причините този камък да се използва интензивно е, че той издържа на минусовите температури, без да се нарушава структурата му. За разлика от всеизвестния мрамор, който при поемане на вода и след падане на температурите, се подкожушва и започва да се рони. Световната практика показва, че много мраморни статуи в северните страни се увиват през зимата, за да бъдат предпазени от този процес. При врачанския камък такава опасност липсва.
За жалост при паметника на “Копривките” с най-голяма сила наблюдаваме проблема, свързан с липсата на какъвто и да е, дори елементарен принцип за естетизация на околната среда и спазване на правилата за обектите от културното ни наследство. Понастоящем паметникът съжителства с къща за гости, построена мълниеносно, заради комерсиалната близост със ски пистата. Къщата стъпва буквално върху част от самата скулптурна композиция. Ски пистата е хубаво нещо, туризмът също. На “Копривките” редовни посетители са деца и младежи от Пловдив. Но тази къща за гости показва пълното отсъствие на адекватно институционално решение и намеса в този проблем. В случая застрашен е не само паметника, но и самата ски писта. Това любимо и знаково място за поколения български граждани е на път да изчезне.
Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:
