Паметник на Репресираните Николапетковисти

Пловдив, квартал Тракия, кръстовището на ул. “Съединение” и ул.”Княз Борис I – Покръстител”, 2001 г.

By In 2000-те, Паметник

Паметник на Репресираните Николапетковисти
Пловдив, квартал Тракия, кръстовището на ул. “Съединение” и ул.”Княз Борис I – Покръстител”, 2001 г.

Паметникът на Репресираните Николапетковисти е крайъгълен камък в творчеството на Виктор Тодоров. Освен че представлява голяма монументална композиция, това е идеологическо и философско обръщение на автора, известен основно с постиженията си от времето на комунистическия режим.

Инициативен комитет прави постъпки за изграждането на паметника и получава разрешение за петно и реализация в квартал Тракия, град Пловдив. Основен поръчител и меценат е пловдивският бизнесмен Йордан Гюров – Чарли. Бащата на Йордан Гюров – Чарли е убит след Деветосептемврийските събития като “горянин”. Проектът е възложен на Виктор Тодоров.

Монументът представлява композиция от два циментови колоса, имащи стилизирана форма на остриета на брадви. Бетонните колони са с тъмно покритие, символизиращо мракобесието. Под колоните и на преден план е експонирана човешка фигура в метална клетка, коленичила и държаща на раменете си птица, готова за полет. Фигурата е бяла – сякаш единствено в нея е останала капчица надежда за свобода и носеща чистотата на идеала. Противопоставянето на цветовете в композицията допринася за силното въздействие на монумента. Металната клетка с решетка във вертикален порядък откровено символизира насилието, затвора, липсата на изход. Всичко това е върху постамент от камъни, което внася допълнително, тежко усещане за обречеността на героя.

Целият ансамбъл е инсталиран на хълмиста основа, което го подвига над основния терен. Наоколо има нарочно разхвърляни камъни, хаотично разположени на терена, което още повече допринася за потискащо чувство, създава липса на ориентир и символизира пропилените съдби на репресираните. В най-преден план, на равен терен са инсталирани няколко грубо изсечени  каменни блока с имената на загиналите, дати, дарители.

Виктор Тодоров коментира тежкото внушение на една от последните си значими монументални творби: “Това е страшен паметник, защото е присъда на всички авторитарни режими.” – Неделен Стандарт, 30.11.2008, с.16

Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:

,