Фонд на ГХГ Пловдив
Във фонда на Градска Художествена Галерия Пловдив се намират общо 10 броя скулптурни произведения на Виктор Тодоров. Тук ви представяме първите четири, останалите вижте на следващата страница. Благодарим на ГХГ Пловдив за предоставената информация. Независимо от липсващите датировки на творбите, притежание на ГХГ Пловдив, наличието им е доказателство за оформящия се вече скулптурен стил и почерк на Виктор Тодоров.
Майка
Гипс, нанесена патина. 124/34/30 см. Година на създаване – неизвестна.
Фигура в характерния монументален стил на Виктор Тодоров. Темата за майката с дете преминава като непрекъсната линия през цялото творчество на автора. Той се завръща винаги към нея, независимо от конкретното и специфично задание. Суровостта на изражението на майката подсказва неподвластност на емоции и увереност. Значимостта на майчиния дълг и необятният спектър от грижи, любов и саможертва не спират да вълнуват твореца.
Ангел Войвода
Гипс, нанесена патина. 54/24/35 см. Година на създаване – неизвестна.
Почти митичната слава на закрилника на Родопите, Ангел Войвода, е вдъхновила Виктор Тодоров да създаде по въображение този скулптурен портрет. Общото изражение и изяществото на чертите създават усещане за благородство и великодушие. Суровостта на излъчването и студенината в погледа засилват преклонението пред силата на героя.
Композиция
Гипс, нанесена патина. 118/54/52 см. Година на създаване – неизвестна.
Типаж в цял ръст, напомнящ силно епохата на „Ангел Войвода“ по типа на дрехите и стилистиката. Внушителни монументални пропорции и взор, вперен в далечината от висотата на някое възвишение. Моделировката е все по-характерна за оформения експресивен скулптурен стил на Виктор Тодоров, съчетал в себе си кубистичния подход на Далчев и изразителността на Роден.
Портрет на Иван Спасов
Гипс, 35/45/34 см. Година на създаване – неизвестна.
Много известен портрет на композитора Иван Спасов, експониран на окръжна изложба през периода в края на 60-те, началото на 70-те години. Спомням си, че тази глава баща ми я работи от натура на един сеанс в Марково. Иван Спасов беше дошъл в ателието и баща ми много бързо му направи ескиз директно в глина.
Виктор Тодоров и Иван Спасов бяха приятели и имаха общи възгледи върху изкуството и живота. Иван Спасов имаше нещо като работна стая на улица “11-ти август” – често ходихме там, изкачвахме дървените стълби до втория етаж. Говореха си и пиеха кафе, а баща ми правеше бързи скици на Иван Спасов върху малки листчета (сметки от кафенета). Спомням си, че когато завърши портрета и го отля от гипс, не му стигна времето да го патинира и на другия ден ме събуди много рано, за да му помогна да довърши. В същия ден беше последният срок за представяне на работата пред комисията за окръжната изложба.
Много е радващо, че тази глава е опазена в ГХГ Пловдив, защото успешно изобразява Иван Спасов в по-ранна възраст.
Още шест скулптури на Виктор Тодоров от фонда на Градска Художествена Галерия Пловдив.
Възможностите, които получават творците и младите автори в този исторически момент у нас, са основополагащи за тяхното бъдеще развитие. Работи се в нормални условия, интензивно, дава се право на творческа изява. Многобройните окръжни и национални изложби, както и така наречените “контрактации” (предплатено участие в дадена изложба) дават сигурност и спокойствие на авторите.
Портрет на Златю Бояджиев
Гипс, нанесена патина, 76/27/35 см. Година на създаване: неизвестна
Това е един от многото портрети, които Виктор прави на различни именити личности през годините. Славата му на един от най-добрите скулптори-портретисти не е случайна.
Многобройните срещи със Златю Бояджиев приживе, както в художествения живот на града, така и приятелски, са дали отражение в силно развитата зрителна памет на автора. Портретът пресъздава характерното състояние на Златю Бояджиев от този период. Експресивността на израза и пластичните стойности подсказват, че работата е правена на един дъх и запечатва своеобразно спомена.
Това не е единственият портрет на Златю Бояджиев от Виктор Тодоров. Подобен, но в материал бронз, има във фонда на Националната Галерия в София. Вторият портрет е от по-късен период, описан е в раздела за 70-те години.
Композиция
Гипс, нанесена патина, 120/40/36 см. Година на създаване: неизвестна.
Женска фигура в сложно движение, излъчващо едновременно затвореност и вглъбеност. Преметната торба през рамото, ръцете на труженичка – създава се усещане за експресивен портрет на забързаното трудово ежедневие.
Тракийка
Врачански камък, издялана, 76/50/38 см. Година на създаване: неизвестна.
Образът на жена с кърпа на главата е силно застъпен при Виктор Тодоров и го вълнува почти през цялото му творчество. Тук движението на главата е едва доловимо, изражението е целомъдрено. Балансираността на излъчването внушава респект и неприкосновеност. Гладкостта на лицевата част рязко контрастира с грубата повърхност на кърпата и дрехата. Спомням си, че гипсовото копие на тази скулптура стоеше в един ъгъл на ателието в Марково. Беше патинирана в ръждив цвят с розов оттенък. В по-късни години изчезна. Спомням си даже, че баща ми беше започнал да я изчуква отново в зеленикав камък, но и този вариант изчезна. Радостно е, че екземплярът от врачански камък в ГХГ Пловдив е запазен за поколенията.
Незнайният
Гипс с патина, силно повредена. Година на създаване: неизвестна.
Творба от периода на Виктор Тодоров, силно обвързан с национално-освободителните борби. Болезненото усилие на надигащата се за последно фигура, която изпълзява сякаш от мрака, лишава зрителя от всякаква капчица надежда. Почти физическото внушение за обреченост струи от всеки детайл на скулптурата. Застинала пантомима, която фокусира върху анонимността на подвига.
Плодородие
Гипс, нанесена патина, 91/30/28 см. Година на създаване – неизвестна.
Фигурата излъчва сдържаност, погледът е зареян и в далечината. Уловено е онова характерно състояние между умора и удовлетворение, което създава спокойствие. Балансът и мекотата на формите излъчват хармония и връзка с природата.
Изпращане
Тониран гипс, 90/33/57 см.
Творбата е била е част от фонда на ГХГ Пловдив, но е отписана през 1964 г. Няма друга информация, нито снимка.
Документ от ГХГ – Пловдив:
