Мемориален комплекс Антонивановци
Язовир Въча, западната страна
Мемориален комплекс Антонивановци е един от най-мащабните монументални проекти в България. Освен самата грандиозна структура и обем на паметника, тук значение придобива и голямото инженерно постижение, наложено от терена. Трудният достъп до мястото и фактът, че комплексът стои на стръмен планински склон и на ръба на язовира, правят тази монументална композиция впечатляваща гледка от километри. Пътят покрай източната страна на язовир Въча, който панорамно извива в посока Кричим – Девин, открива поглед към паметника отвъд водата и цялото създава впечатление, че обектът е “кацнал” от другата страна на водоема. Като добавим и екстериорното осветление на паметника през нощта (неработещо в момента), можем да си представим внушителното постижение.
Монументът съдържа три основни компонента – подход към комплекса, крипта и висока паметна структура.
Подходът към комплекса е чрез развити стъпаловидни форми, нужното и задължително изкачване към даден подвиг, но имащи и чисто функционално предназначение – като наблюдателни тераси към забележителната панорама на екстериора. Вдясно е разположена скулптурна композиция с автор Виктор Тодоров и заглавие “Последният бой”. Тя е изградена от два различни материала и е вписана умело в терена и релефа на местността. Развитието на скулптурата планово започва от земния склон, преминава в изявени геометрични обеми от жив бетон, а в преден план завършва с многофигурална композиция от врачански камък. В “Последният бой” Виктор Тодоров използа радиално пластично решение при геометричните обеми, което подчертава значимостта на събитието. Фигурите от врачански камък, поставени в низходящ ред към центъра, изразяват върховно усилие и драматизъм. Те сякаш излизат от склона на “Сухото дере”, от вътрешността на земята, и динамично се развиват в посока към жертвата си за идеала.
В центъра на мемориала е криптата (или костницата). Тя е оформена геометрично с остри ръбове, издадена към язовира и сякаш в полет над водата. В криптата наблюдаваме седнала женска фигура със забрадка, символизираща едновременно скръб, смирение и преклонение пред жертвите. Автор на тази скулптура е Иван Топалов, а материалът е черен мрамор. Текст на партизанска клетва е изсечен в камъка пластично. Автор на надписа е Димитър Павлов – Точката. Цялото пространство е осветено чрез оберлихт, светлината идва от процеп в тавана, изрязан във формата на окръжност. Усещането на посетителя може да кореспондира до голяма степен с известния култ към задгробния живот в древен Египет. Отвън на криптата има изсечен още един надпис, зает и перифразиран от “Писмо” на Никола Вапцаров: “Да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен, това е песен, да, това е песен.” Автор на този надпис е Иван Топалов.
В дъното на мемориала е високата паметна структура – пластична композиция, изградена от обемни геометрични форми. Голямата височина и острите върхове нагоре сливат подвига с небето. Търсеният символ тук е олицетворение на загиналите с вечността. Материалът на монумента е така нареченият “бял бетон” – получава се от използването на бял цимент в сместа и за постигане на добър резултат инертният материал, пясъкът, трябва да е възможно най-фин. Бялото в паметника продължава да е устойчиво и до днес. То контрастира с природните цветове наоколо, независимо от сезона, както и с водата на язовира.
Моментното състояние на мемориалния комплекс е учудващо добро – за годините безстопанственост. Това само говори за качеството на изпълнение. Разбира се, някои елементи са задигнати и липсват. С много малко усилия целия обект може да придобие нов живот, насочен към сегашните реалности и доста впечатляващ туристически.
Достъпът до мемориалния комплекс Антонивановци е невъзможен. Принципно, единственият път към него е по язовирната стена. Но този път отдавна е затворен и се охранява, защото обектът се води от национално стратегическо значение. Не е като едно време, когато по язовирната стена можеше да се минава свободно. За да снимаме паметника, получихме специално одобрение от институции и Министерство на енергетиката.
Туризъм, свързан с монумента, може да се извърши само при добра организация на воден транспорт, единственият възможен подход към момента. Или ако пътят по язовирната стена е със специален статут – ако не за всички, то поне за организирани туристически посещения. Иначе мястото може да се превърне в атрактивна зона за посещения – излети, културен туризъм, снимки и наблюдение на природната красота на планината, язовира и монументалния комплекс.
Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:
