Релеф Свободата

Пловдив, център, западната страна на сградата на Централна поща

By In 70-те, Релеф

Релеф Свободата
Пловдив, център, западната страна на сградата на Централна поща

През 1970-та година е взето решение за цялостно обновяване на сградата на пловдивската Централна поща. Проектът под наименованието „Пощенска палата“ е възложен на архитект Желязко Стойков. Той е един от успешните и известни български архитекти, получил е образованието си в Германия, автор е на емблематични архитектурни обекти и сгради в България. В сградата интериорно и екстериорно са интегрирани произведения на изкуството и дизайна. Вътрешното пространство предлага дизайнерски указателни табели и знаци с автор Веселин Христов; дърворезба, дървени елементи и решетки за радиаторите от Николай Каназирски, мозайка от Георги Божилов и витраж от Йоан Левиев. При екстериора известни са големият часовник (любимо място за срещи преди ерата на мобилните телефони) и външният релеф, изобразяващ фигура на млада жена, чийто автор е Виктор Тодоров.

Релефът.

Одобреният окончателен проект на релефа на Виктор Тодоров носи заглавието “Свободата” и е реализиран след завършване на цялостната вътрешна и външна реконструкция на пощенската палата.Пластиката е изработена от врачански камък чрез голям брой отделни елементи – на принципа на керамичните пана. След това е монтирана на фасадата и оградена с облицовката на сградата. Монументалното произведение е с височина около 8 метра и притежава силно декоративен характер. Релефът на пластиката е геометризиран и при определен ъгъл на светлината и силата на слънцето придобива специфичен контраст. Динамиката идва от пластовото разчупване в плановата перспектива и идеята на Виктор за изобразяване на свободата чрез танцов елемент във фигурата – вдигнатите ръце са символ на отвореност към света и създават усещане за лекота и щастие от живота. Моментното състояние на релефа е повод за грижи и действия. Част от облицовката на сградата е откъртена и това създава опасност от срутване на целия релеф и фасада. Нужни са спешни действия.

Предистория на проекта.

Баща ми и архитект Желязко (Буби) Стойков имаха тясна дружба, както в професионалната сфера, така и извън нея. Буби Стойков участва и в реализирането на мемориален комплекс „Антонивановци“, отново през 70-те години. Той често идваше в ателието в Марково, за да обсъждат с баща ми поредния скулптурен проект. Диалозите им бяха интересни и вълнуващи. Понякога Буби разправяше за студентския си живот в Германия, а баща ми изпадаше в лирични откровения. Бяха весели години. Когато възложиха на баща ми проекта за релефа на западната фасада на Централна поща, отново имаше много срещи, разговори и размишления.


Първоначалният проект беше с работно заглавие “Аврора”. За макет сковахме с баща ми дървена тарга, служеща за основа, с височина няколко метра. На нея беше закрепена рабицова мрежа, която да задържа глината. Аз, като по-лек на килограми, се качвах по една стълба и трупах глина, след което леко я донабивах с четвъртита дървена бухалка. Тази първоначална концепция на релефа не беше изчистена докрай и поредната комисия я върна с някои забележки.


Това накара баща ми да обмисли съдържанието и формата още по-задълбочено, а крайният срок наближаваше. Докато един ден той сподели: „Снощи бях на дискотека с една компания, беше доста шумно и пълно с млади хора, които танцуваха буйно. Аз бях замислен – срокът за представяне на проекта за релефа изтичаше. Седях и гледах тълпата. Изведнъж погледът ми се спря на едно момиче, което се беше отделило встрани и също танцуваше. Движенията й бяха изключително грациозни и красиви. Тя сякаш се беше самоизключила от тълпата, но това не пречеше да привлича погледите на околните. Аз също я гледах в захлас… И изведнъж идеята блесна. Реших да пресъздам тези грациозни и хармонични движения в застинал момент, олицетворяващ вътрешното, сакралното усещане за свобода.”

По този начин се дооформи и изчисти концепцията, проектът беше одобрен и премина към изпълнение.

Длъжни сме да припомним и една друга, както лична, така и обществена история, свързана с това място. Построената през 70-те години Централна поща се намира на мястото на красивата и обявена за културно наследство сграда: Дом на благотворителността и народното здраве “Димитър Петров Кудоглу” –  първото социално здравно заведение в България. Архитект на тази сграда е Стойко Стойков, бащата на архитект Желязко (Буби) Стойков. Имало е план оригиналната сграда да бъде вписана в новата, но това не се е случило. Така синът архитект, за да построи новата сграда, е трябвало да преживее раздялата с емблематичната сграда на баща си.

Всички снимки на релефа с възможност за детайлно увеличение вижте тук:

,