Студентски години. Художествена Академия в София.
През 1954 година Виктор Тодоров кандидатства в Художествената Академия в София със специалност Скулптура. Приет е на първо място в курса на Любомир Далчев. Така, след тежки години на упорит труд и лишения, неговата мечта е осъществена. По това време дядо ми е в затвора, а баба ми работи на смени в тъкачната фабрика. Следвоенните години са изключително тежки не само за семейството ни. Обществото е разкъсвано от преломни политически и икономически промени, а геополитическата обстановка в света е изключително динамична.
В Академията, в ателието по монументална скулптура на професор Любомир Далчев, Виктор Тодоров има възможност прецизно да изучава законите на монументалната скулптура. Баща ми си спомня: “В Академията бях в ателието по монументална скулптура на професор Любомир Далчев. От учителя си в гимназията Иван Топалов научих законите на обема и вътрешната конструкция на пластиката, а от професор Далчев – законите на монументалната скулптура.” – Станев, Стефан. Откровения в проза. Пловдив, Тимкомпакт, 1998, с. 64
Състуденти по това време на Виктор Тодоров са много от известните имена на съвременното българско изкуство. Виктор работи заедно в едно ателие по скулптура с Галин Малакчиев и Крум Дамянов – тримата са любимци на професор Любомир Далчев. Сред тогавашните студенти е и Христо Явашев (Кристо). Петър Драмов, също студент по това време, разказва за Кристо: “Нивото на неговите етюди и учебни постановки беше над нивото на академичните изисквания.“ Димитър Киров, друг голям автор, по това време също в Академията, шеговито наричал Явашев “бакалин” – заради това, че ползвал хартия от бакалията за рисуване. Сред студентите по скулптора по това време са още Леонид Мицев, Съби Събев и други.
За плеядата от преподаватели по това време в Художествената Академия коментарът е излишен: Илия Петров, Илия Бешков, Дечко Узунов, Марко Марков, Иван Фунев, Ненко Балкански, Георги Богданов, Боян Петров, Панайот Панайотов. Лекции по история на изкуството водил и Николай Райнов. Нивото на обучение е изключително високо. Преподавателите дават всичко от себе си. Като най-успешни се считат постиженията на ателието по скулптура на Любомир Далчев и ателието по графика на Илия Бешков.
Преломна за политическия и културен живот в страната е 1956 година. Провежда се Априлският Пленум, на който е отречен култът към личността и са дадени нови насоки в културата и изкуството. Соцреализмът е изведен на преден план. Дори автори от старото поколение като Илия Петров и Владимир Димитров – Майстора, често са обвинявани във формализъм. Независимо от тези факти, държавата започва да субсидира и подпомага дейците на културата. Академиите по изкуствата приемат, обучават и дипломират огромен брой студенти.
Икономическите условия и стандарт на живот на студентите по това време обаче не са цветущи. Много от обучаващите се живеят в общежития, Виктор също е един от тях. Събират се последните стотинки, за да се плати на модел за така наречените “вечерни актове” – Академията осигурява помещения, но след края на учебните занятия се плаща за модели. За съжаление поради недоимъка и трудните години, баща ми заболява от туберкулоза и се налага да бъде опериран. Възстановява се трудно и бавно.
“Помня, че докторите му бяха казали да яде всеки ден тлъсти храни, за да се възстанови, защото има каверни на белия дроб и той ставаше и през нощта, за да го прави с голяма неохота. Беше толкова слаб и кльощав, че въобще не можеше да си помислиш, че един ден ще е този едър и енергичен скулптор, в какъвто се превърна впоследствие.”
интервю с Петър Драмов
През 1960 година Виктор Тодоров се дипломира в Художествената академия. Тема на дипломната му работа е скулптурата “Майчинство” – за която той получава отлична оценка и похвала. Самата скулптура първоначално се намира в филиала на Пловдивска Художествена Галерия в село Садово, сега град Садово. Направихме официално запитване и издирване, но за жалост така и не открихме скулптурата “Майчинство”.
С дипломирането си баща ми приключва обучението си в София и се прибира в Пловдив, където започва своята творческа дейност и семеен живот.
