Паметник на Иван Арабаджията
Село Царацово, пред Кметството
“Дали има събитие, извършено в Тракия от 1862 година за нашето освобождение, в което той да не е вземал участие. Бае Иван е едничкият селянин по цяла България и Тракия, който е работил най-деятелно и усърдно, който е стълб на българските движения. Село Царацово е столицата на българските революционерни апостоли, бай Иван Арабаджията им е баща или съветник, а скромната му къщица е тяхно прибежище!” – из “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, глава VI, Агитацията в IV окръг.
Спомням си, че когато възложиха изработката на паметника, баща ми прекара дълго време в уточняване на точната поза на фигурата и направи 5-6 предварителни варианта, с различни позиции на ръцете и краката. Окончателният резултат е плод на много размисъл и авторска концепция, обвързани с личността на героя.
Паметникът на Иван Арабаджията притежава няколко идейни пласта. Привидната статичност на седящата скулптурна фигура първоначално създава усещането за обикновеност и разказвателност. Така, както и познаваме героя от разказа на Захари Стоянов. Но както описанието на личността му се развива литературно, така и тук получаваме надграждаща се динамика и висока изразителност при лицето и фигурата.
Състоянието и посланието на този паметник са неповторими. За изработката е избран врачански камък и близо 35 години по-късно, когато посетих паметника за снимки, се убедих за сетен път във великолепните качества на този материал. Престоят на атмосферните условия е придал нов живот на материала и скулптурната композиция само печели от това. Невидимата ръка на времето е добавила собствено състояние, като е подсилила пластиката светлосенъчно. Образувалата се естествена патина е точно там, където е необходимо. Фигурата е като жива. Един колос от камък, който всеки момент ще се изправи и ще замахне с ръка.
Неслучайно това леко усукване около кръста създава неповторима динамика. Придобива се илюзията, че фигурата е в движение, че героят е приседнал само за малко и предстои промяна. Лицето излъчва едновременно благородство и спокойствие. Погледът е зареян в пространството и добавя към целия образ непреходност и сила, но по един скромен начин, неподвластен на каквито и да е сътресения на времето и обстоятелствата. Идеал за българин.
С паметника на Иван Арабаджията Виктор Тодоров ни дава поредното доказателство за таланта си – всеобхватност на образа в дълбочина, но с изчистено и конкретно послание.
Всички снимки на паметника с възможност за детайлно увеличение вижте тук:
